232
Печатни страници 23230
На тренировките се опитах да наваксам пропуснатото, включвайки се със свежи сили в изучаването на стария и новия материал. В изминалите дни всичко най-интересно за мен се случваше на духовните занятия. На едно от тези занятия Николай Андреевич влезе в спор със Сенсей за реинкарнацията. Макар да ми се стори, че това не беше точно спор, а по-скоро провокация към Учителя за този разговор. Независимо, че Николай Андреевич беше психолог, върл атеист и може да се каже „Здравият разум на нашата група“ (както шеговито го наричахме), той не пропускаше нито едно занятие и се отнасяше с деликатно уважение към Сенсей.
— Реинкарнацията е просто човешка измислица. В болшинството от хората се наблюдава, бих казал патологична танатофобия. Тъкмо за това си измислят всякакви приказки за прераждания и задгробен живот.
— Изобщо не е измислица, — възрази Сенсей. — Що се касае до страха от смъртта, то той е породен изключително от животинското начало в човека — с инстинкта за самосъхранение и въображението, отглеждано на егоистичния негативизъм. Страхът е просто емоция, включваща се там, където информацията отсъства или е в критично ниски количества… А що се касае до реинкарнацията, това явление действително съществува в природата и дори не можеш да си представиш