233

колко дълго съществува.

В последно време Сенсей и Николай Андреевич общуваха по дружески на „ти“.

— Е не, ако реално съществуваше, тогава щяхме да помним поне малко за нея, някакви откъси или още нещо такова.

— А ти спомняш ли си, да предположим, какъв е бил деня ти точно преди една година?

Николай Андреевич се замисли и неуверено произнесе:

— Сигурно съм бил на работа, ако не е било неделя.

— Значи не можеш да си спомниш точно този ден?

— Не.

— Ето. Какво остава за друго време, какво е било в предишния ти живот… Във връзка с твоята хипноза вече дискутирахме, че има разум, животинско начало и душа. Ти се намираш в душата, тъкмо ти си истинският. Разума е това, което възприема. И там също се намира частица от твоето „аз“. Получава се все едно си разделен: В душата се чувстваш по един начин, а мислиш по друг. Ето, замисли се добре над себе си, кой си всъщност, как разсъждаваш, как говориш, как наблюдаваш. Нямам предвид някаква си мозъчна дейност, вербално, невербално възбуждане на акустичните полета. Всичко това са дреболии. А именно ти! Надникни в своето съзнание. Та нали е безкрайно. Помисли си за това колко безкраен е Космоса и се опитай да си обясниш факта, как във всеки атом от твоето тяло се отразява една Вселена…

— Нима в атома се отразява цяла една Вселена? — с удивление попита Николай Андреевич.

— Разбира се. Ако се съмняваш, вземи съответната литература обясняваща строежа на атома и го сравни с устройството на Вселената. Дори и тези знания, които на днешен ден човечеството притежава, са напълно достатъчни за осъзнаването на този факт. Или пък да вземем за пример вакуума. Той е празен, привидно в него няма нищо. Но от него се ражда живота. От кое? От празнотата? Помисли над глобалните въпроси, при това помисли сериозно… Но най-важното: изясни кой си всъщност? Тогава ще разбереш, че тялото — това е само превозно средство, което те транспортира от тво-