234

ето раждане до твоята смърт, било то в една реинкарнация, или пък друга. И от това как ще използваш това превозно средство, зависи къде ще пристигнеш. Или то ще се движи на автопилот, или ти ще го управляваш.

Човекът, тоест неговата душа — това е шофьорът на това средство. И ако душата спи, превозното средство ще пътува безцелно. Шофьорът ще се вози в кръг. Но ако душата се събуди, то ще тръгне в нужната посока, посоката на духовното развитие, тази посока, която самата душа поиска. Но най-важното е, че човек ще разбере, че самият той е водачът. И осъзнавайки това, той може да престане да се движи в кръг и да отиде в Нирвана, тоест да стане подобен на Бога.

Всички ние внимателно слушахме Сенсей. А аз, набрала смелост, зададох на Учителя своя въпрос:

— Кажете, а в какво е смисъла на съществуванието на душата, тоест мен самата?

— Смисълът е прост — в крайна сметка да достигнеш до Бога, като зряло създание… Човек — това е синтез от духовното и животинското начало. И този синтез е необходим, за да може душата да придобие определена форма, тя трябва да премине през материята, тоест да узрее. Човекът, подобно на пеперудата, преживява стадии в развитието на своята душа. Образно казано, в началото, излюпвайки се от „яйцето“, човекът преминава материалния стадий на „личинката“ или „човек - животно“, където пълзи по Земята и в него преобладава материалния интерес, все едно е гъсеница. Той не вижда своята душа и се приема за едно цяло със своята материя, тоест тялото.

След това идва определен период на осъзнаване, било то в течение на няколко реинкарнации, било то в един живот (при когото както се получи), където неговата душа узрява в благите мисли на духовната Любов. И постепенно човек се превръща в „пашкул“ и достига етапа „човек - човек“, където тече ясно осъзнаване на неговото истинско „аз“ — душата и „пашкула“ — тялото. При това тялото е просто материя необходима за съзряването на неговата душа. Външно този процес може да не е видим по никакъв начин, но вътре в него