242
Печатни страници 242хвалеха какви модерни дрънкулки са им купили и с видима завист разказваха за нещата, които виждаха в другите. Слушайки ги, аз се удивих на самата себе си. Та нали до скоро и аз самата бях такава — тичах след някаква призрачна мода, която може и да не ми е подхождала много. Но когато ми се отдаваше възможност да се откроя сред тълпата, манията ми за величие растеше до неузнаваемост. А до голяма степен винаги е било модно това, което стои красиво и ти подхожда. И част от някогашните „модни“ вещи, след „еднократното ревю“ висят, като „мъртви“ в шкафа. За какво са му толкова вещи на човек? А може някъде хората да нямат какво да облекат? И защо някъде. Ето, под носа ми, в моя клас има три момичета от бедни семейства. Две от тях нямат бащи. Загинали в мината. А на третото момиче баща му — пияница, което е още по зле. Какво толкова ми коства да споделя с тях това, което имам? Та нали те се нуждаят повече отколкото аз.
Посъветвах се с мама, е, малко поизлъгах, казвайки, че в училище се провежда благотворителна акция, но мама не беше против. Дори намерихме за момичетата обувки. Събирайки всичко това, пред мен изникна друг въпрос: как да им ги дам. Поставяйки себе си на тяхно място, сметнах, че най-удачния вариант ще бъде да помоля своята класна да им ги предаде от името на някаква благотворителна организация… Хубаво е да се отбележи, че идеята се хареса. Тъй като след седмица, по инициатива на нашата класна, в цялото училище се проведе благотворителна акция в полза на децата от „Детския дом“ в нашия град. Разбирайки тогава, за кой ли път се убедих в думите на Сенсей, че добрата мисъл и доброто дело пораждат верижна реакция от добри мисли и добри дела. Помислих си, ако всеки осъзнае тази простичка истина и започне да твори добро според своите сили и възможности, тогава в целия свят щяха да изчезнат бедността и глада. А иначе, направо ме е срам да бъда цивилизована, когато някой край мен гладува или е изпаднал в крайна нужда.
С такива мисли (на всеобща Любов, братство и взаимопомощ) моето тяло бе завладяно от някакъв вълнуващ трепет.