245

и т.н.. На теб например са ти казвали, че стоящият човек не пада до тогава, докато вертикалната линия излизаща от центъра на тежестта се намира в зоната ограничена от краищата на ходилата; че ходенето това е последователност от падания напред, със своевременно предупреждение за преноса на тежестта върху опорния крак; че бягането това е поредица от подскоци от единия крак към другия със съответния пренос тежестта на тялото и опорната точка. Така ли? Така… Тоест всички разказват и учат да се съблюдава общите правила за пренасяне на тежестта. Но точно тук губят в скоростта. Защото, за да се увеличи скоростта и да се научиш да придвижваш тялото, трябва да се научиш на първо място да преместваш центъра на тежестта си.

— А аз мога ли да се науча на това, или съм безнадежден случай? – с усмивка каза Андрей.

— Безнадежден е само глупакът и ленивият — отвърна със същата ирония Сенсей. — А така, по принцип, всеки човек може да се научи на това. Съществува елементарна техника за преместване центъра на тежестта. Тоест това е почти същата тази динамична медитация. В началото тренираш техниката на дишане. По време на кои да е движения, когато изнасяш в страни ръцете си — вдишваш, когато ръцете идват към теб — издишваш; крачка напред — вдишваш, крачка назад — издишваш. При това издишваш с долната част на корема, в „Хара“, подобно на медитацията, когато издишвахте през ръцете. Тоест при издишването концентрираш своето внимание и изцяло се съсредоточаваш върху тази точка от корема, все едно леко се напрягаш именно там, в „Хара“. И в крайна сметка започваш да контролираш изцяло своето дишане. И най-главното — да чувстваш това място, да чувстваш своя център на тежестта.

— А какви движения е нужно да се изпълняват, има ли някаква последователност?

— Каквито си искаш, това няма никакво значение. Ако искаш загрявай или прави ката, ходи в кръг или пък пра-