247

Сенсей разтвори ръце и с усмивка произнесе:

— Навик.

Нашите първи опити завършиха с уморителен смях, защото всички се опитваха да се научат на всичко, при това веднага, и това, което се получаваше, беше походка подобна на пингвини. За което Сенсей отбеляза:

— Приятели, нали ви казах, първо се научете да дишате правилно, да чувствате своя център и чак после да го премествате.

— А как ускоряват своето движение? — попита Андрей, кимайки в посока на „скоростните момчета“. — Нужно ли е после да се прави нещо особено?

— Не. Ускорението се постига само с издишване, тоест силата на мисълта избутваща напред центъра на тежестта… Ето, както движиш ръката си, само помисляйки за това, така и тук трябва свободно да преместваш своя център на тежестта, мислено изпращайки команда. И едва когато се научиш да го преместваш със силата на мисълта си, тогава ще се движиш толкова бързо, колкото ти позволи физическата ти форма. Ще трябва само да настигаш с тялото си центъра на тежестта.

— Яко! — каза Андрей. — Та по този начин може да се спечели кое да е леко атлетическо състезание.

— Точно така. Ако спортистите знаеха тази техника, тогава щяха да спечелят всичкото „злато на света“, — пошегува се Сенсей.

— А какво, за това никой от тях ли не знае?

— За съжаление.

— И аз никога не съм чувал за това, дори никъде не съм чел, — за наше удивление призна Костя. — А защо?

— Е, това е доста древна техника за развитие на човешките възможности и се явява съкровено достояние на учителите от древните манастири. Те не я разказвали даже на своите ученици и я пазели като черешката на тортата в едноличното владеене на особените тайни техники. Макар, че до голяма степен тук няма нищо такова. В това няма дори изкуство. Обикновена техника, достъпна за всеки човек.