249

33

На следващия ден ме очакваше доста неприятна новина. Мама отново бе легнала с жестока болка в кръста. В последно време бе доста нервна, защото като добър специалист просто я затрупваха с работа. Освен това трябваше да свърши и всичко, което се бе натрупало по време на нейно отсъствие. На това отгоре се изтърсила и някаква планирана проверка. Благодарение на нейното усърдие в седнало положение, а също така и на нейната честност и добросъвестност, гърба с неговите нерви просто не издържали на натоварването. В него ден тя много трудно ставаше от леглото, с ужасна, непоносима болка в кръста.

За нас с татко това бе шок. Много се вълнувахме. Всеки от нас се опитваше да й помогне с каквото можеше. Татко звънеше на всички познати с идеята да намери място, където да премине качествено лечение, тъй като мама категорично отказваше да легне на операционната маса. Не я плашеше самата операция, а последствията от нея и нещата, на които се бе нагледала и наслушала в неврохирургичното отделение. Перспективата да се инвалидизира за цял живот изобщо не я устройваше. Но по някое време болката стана толкова непоносима, че вече бе готова на всичко.

През това време татко звънеше на неговия непосредствен началник — генерал, с молбата да се освободи за един