253

стоеше статия за нашия чекръкчия. В началото естествено се съмнявахме, струва ли си да ходим и да доверяваме детето на още един лекар. Вече бе минала през толкова много специалисти. Но… последните събития… В крайна сметка решихме, че ако Господ ни дава още един шанс, да не се отказваме, и без това по-лошо от това нямаше на къде…

С голямо вълнение дойдохме на преглед. Хората на опашката разказваха само добри неща за него. Когато влязохме и видях неговите очи, тогава всички съмнения се стопиха. Той има такива лъчезарни сини очи, такъв добър умиротворяващ поглед, че направо ми стана леко на сърцето…

— Да, — каза друга жена. — Очите му наистина са някак необикновени, бездънни. Все едно всичко знаят и някак си чувстват твоята болка.

— Аз също не съм виждала такива очи в своя живот, такива спокойни, умни, — произнесе някакво младо момиче, стоящо близо до нас.

Жените закимаха одобрително.

— А гласът му е такъв мелодичен и успокояващ. И колко вежливо се отнася с всички…

— Когато си поговоря с него, настроението ми винаги се подобрява. След всички преживени болки отново се появява жаждата за живот.

— И при мен възниква същото чувство.

— Ето какво означава добър човек.

Слушайки всички тези думи, нещо подскочи в моето сърце. Преустанових своите безплодни опити да се съсредоточа и започнах внимателно да слушам разговора.

— Ето, и аз за това говоря, — проговори възрастната жена. — В него има нещо необикновено, даряващо надежда. След като погледна момичето каза, че ще оправи гръбчето, но ще се наложи да се идва често и стриктно да се изпълняват предписанията у дома. Не можете да си представите как животворно подействаха думите му на нашето момиче. Идвахме да я лекуваме дълго, почти цяла година. А живеем в друга област. Понякога времето беше лошо, трудно се стигаше, но Анюта винаги настояваше да отидем. В нея се