255

съда“ бяха напълно изчезнали. След първите седем сеанса, удивително, но започнах да мърдам единия пръст на крака си, а и болката малко поутихна. Ето тогава в мен се появи вяра и вдъхновение, макар чекръкчията още първия ден да бе казал: „Сложно и дълго, но ще се справим“. И по нататък с всеки ден започнаха да се появяват малки, но стабилни подобрения в състоянието. Малко по-малко започнах да се придвижвам, да се обличам самостоятелно. А след половин година лечение се върнах към нормалния човешки живот. И сега вече го привършвам. Направо не ми се вярва, че целият този кошмар приключи и всичко се нареди така благополучно. Излекувахме такава сериозна и страшна болест без операция и това действително е чудо.

Когато се върнах към нормалния живот, специално отидох в своя град, за да покажа на специалистите резултата, който считаха за невъзможен. Единственото, което можаха да направят бе да повдигнат рамене. И представяте ли си, нито един от тях не се поинтересува, как постигнах този резултат. Макар до скоро, всички те да викаха в хор, че не е възможно… Ето ви знанията, използвайте ги. На колко хора можете да помогнете! Не, пустата горделивост не им дава… До края на дните си ще бъда благодарна на Игор Михайлович за всичко това, което направи за мен със своите златни ръце! А колко народ е изправил на крака. Докато се лекувах при него на такива неща се нагледах. Хората идващи тук, действително идват с последна надежда за здраве. И същите тези лекари водят своите деца и внуци при него.

Чак изтръпнах, след като чух името на чекръкчията. „Нима това… Хайде стига, не може да бъде!“ — помислих си аз изгубвайки се в потока от догадки. Всичко в мен се напрегна и превърна в един единен слух. Тук опашката зашумя с нова вълна.

— Да, човек с огромна душа! — каза някаква жена. — Хората казват, че неговия прадядо също бил знаменит чекръкчия в Орловщина. Казват, че човека имал дар Божии, всяка болест без грешка диагностицирал.

— А нашият, виж го каква сила е, все едно рентген те ска-