Сенсей I Анастасия Нових · Страница 257
68%
Страница

257

Печатни страници 257

то! Вдигна ме на крака, макар и да не вярвам в Бога.

— Аз също не вярвах, — включи се здрав на вид дядо. — Тридесет години носех партийната книжка, а сега, — той извади изпод дрехите си кръстче завързано на връвчица и го показа, — ходя с кръста навсякъде. И всичко това след един случай. Такава случка просто не може да се забрави… Нали, работя си в завода на доменната пещ. В него ден трябваше да застъпвам на смяна. А през нощта сънувам нашия Михалич и ми говори: „Утре задължително ела при мен, не отивай на работа. Отидеш ли — няма да се върнеш“. Още преди този случай ходих да се лекувам при него, а по време на случката бях прекъснал лечението. Ставам сутринта и гърба ме боли. Мисля си, сигурно и през нощта ме е болял, затова го и сънувах. Бях готов да ходя на работа и си мисля, сега ще отида и ще се наложи да вдигам тежести, защо да се насилвам. Там, докато вземеш една проба и целият вече си изпочупен. Помолих да ме освободят и реших да отида при чекръкчията. Представяте ли си, в него ден нашата пещ се взривила и почти цялата ми бригада загинала. А ако бях отишъл… И как един обикновен смъртен да възприема случилото се… Исках да разкажа за този случай на Михалич, а той сложи пръст на устните, един вид мълчи. И това е… как да не повярваш в Бога.

— Знаете ли и нашия съсед имаше подобен случай, — включи се в разговора жена около тридесетте. — Тъкмо той ми даде адреса на чекръкчията. Имал проблеми и се лекувал при него. И миналата година моя съсед пострадал в срутване. Местните сигурно помнят онзи взрив в мината? Та той бил затрупан някъде под една от гредите. И ми разказва: „Лежа сам-самичък в тъмнината, засипан с пръст и камъни. Страхът да бъда погребан жив беше невъобразим. Тъкмо се прощавах с живота си и с всички свои близки и виждам пред очите си, все едно изникващ от мъглата образа на нашия чекръкчия, той дойде до мен и започна да ми говори със своя мелодичен глас: „Не се бой, не се бой. Рано ти е да умираш. Ще ти правя компания докато те спасят…“ А когато вече се съвзех, спасителната група ме измъкваше.“ И така от всички

Следваща страница Следваща · 1 мин
Страница 258
За тази книга Сенсей I · 368 страници. Всяка печатна страница е отделна страница в четенето. Обратно към книгата