258

в мината само той оцелял. След този случай мъжът много се променил. Спрял да пие, повярвал в Бога, а жена му и децата му отишли на седмото небе от щастие. Направо станал светец!

През това време хората най-отпред на опашката се размърдаха, и от нея излезе в бяла престилка… От изненада едва не си изпуснах чантата.

— Сенсей, — тихо прошепнах аз, и в следващия миг вече виках колкото ми глас държи. — Сенс… Опа, Игор Михайлович!!!

Сенсей се обърна и след като ме забеляза, ми даде знак да се приближа. Едвам се промъкнах между хората. Сърцето ми така биеше, че чак щеше да изхвръкне. След като се поздравихме той ме попита:

— А ти какво правиш тук? Да не се е случило нещо?

— Да, мама има сериозен проблем с кръста…

Ние се изместихме в някаква ниша, където Игор Михайлович запали цигара.

— Получихме адреса от началника на татко, генерала, изстрелях всички „държавни тайни“ на един дъх. — Дори ни даде своята „Волга“, ей там.

Сенсей погледна към нея.

— А, Александър Василевич… Как е неговото здраве?

— Е, както разказа на татко, всичко е наред, припка като сърничка.

— Много добре. А с майка ти какво се случи?

Започнах да разказвам в детайли цялата ситуация, интензивно жестикулирайки с ръце от вълнение. След като ме изслуша, Сенсей произнесе:

— Така, взимай майка си и да влизаме.

Щастлива хукнах при мама, за да и кажа, че Игор Михайлович ще ни приеме, без да чакаме на опашката. Мама, естествено се зарадва, но и беше силно изненадана. Тя се повдигна с голям зор и двете тръгнахме към чекръкчията.

— Това е моя Сенсей, Игор Михайлович, — с неописуема гордост го представих на мама.

Ние влязохме в дъното на къщата, която беше претъп-