259

кана с чакащи хора. В приемната стая стоеше кушетка, а в ъгъла на стаята стоеше малка икона с кандилце. Аз помогнах на мама да се съблече до кръста и да легне на кушетката. Излизайки от стаята видях как Игор Михайлович се наведе над маминия гръб, и го опипа с пръсти. Намирайки се зад завесата в съседното помещение, чух неговия глас:

— Да, знаете ли, имате сериозен проблем, дорсолатерално пролабиране до 7мм в сегменти L4—L5, предизвикващо стеноза на междупрешленното отверстие, вследствие на което се притиска коренчето на нерва.

— А по-простичко казано? — попита мама.

— Простичко казано, имате дискова херния. Вследствие разрушаване на диска, неговите секвестри, тоест неговите парченца са попаднали в гръбначно мозъчния канал, от страната на гръбначните отверстия и притискат корена на нерва. Тъкмо това предизвиква болката… Това е сериозно, но поправимо.

Зад плътната завеса се чуха няколко леки хрусвания на гръбнака и няколко необичайни на звук почуквания. След известно време Сенсей ме извика да помогна на мама да се облече. Разбирайки се за следващия сеанс ние се сбогувахме и потеглихме към колата.

— Е как е? — попитах мама.

— Търпимо, — отговори тя.

Когато пътувахме обратно, през цялото време не можех да се успокоя, и мислих само за Сенсей. Смятах го за какъв ли не: физик, химик, философ, историк, изтоковед, физиолог. Но обикновен чекръкчия — това ми идваше в повече! Дори и да не е обикновен, а доста известен… И все пак, с неговия невероятен потенциал от знания, феноменални способности и необикновено чист човешки морал, той можеше елементарно да бъде велик учен или политик… Изобщо, когото си поиска, заемайки място, което най-му харесва в обществото. И за какво пилее този потенциал?! И ако не бе аргумента в полза на мама, моя мозък още дълго време щеше да продължава да се възмущава.

През това време, пътувайки по някакви заобиколни пъ-