260

тища из този затънтен квартал, минахме покрай запусната, малка църквичка, видимо постройка още от преди революцията. Моите мисли преминаха на разсъждения за вечното, за Бога, за вярата и за Великите. Тогава ме осени мисълта: „Сенсей реално помага на хората! Със собствените си ръце лекува хиляди измъчени болни тела, изстрадали от мъки души, връщайки на хората здравето, вярата и радостта от живота… Боже, та по същия начин са постъпвали и всички Велики! Нали всеки от тях е ходил при хората с разтворена душа и е творил добрини. На това отгоре Сенсей някога разказа за… Нима той е… Невероятно!“

Трескаво започнах да изброявам всички моменти, потвърждаващи моите догадки. А когато се прибрах у дома прочетох всички абзаци в дневника си, където присъстваше неговото име. Да, факта, че е чекръкчия запълваше липсващото звено в логическата верига на доказателствата в моя разум. „Та нали най-главното е — че лекува тялото и душата, а следователно общува с такова огромно количество хора, зад всеки от които стоеше конкретна съдба, проблем, човешка болка, той познава настроенията на хората по-добре, от който и да е политик, както и тяхното отношение към живота и духовното им ниво на развитие. По добра професия за земния живот на един Бодхисатва не би могло да се измисли“. От това откритие ме заля вълна от тръпки, а слънчевия сплит започна да ме гъделичка със своите спираловидни вълни.

Но когато мисловната еуфория в моето съзнание започна да утихва, вакантното място веднага започна да заема моя „здрав разум“. „От друга страна, — помислих си аз, — какво толкова го възнасям? Всичко това може просто да е моето въображение. Изморена, пренаситена от вълнения, чакайки на опашката се бях наслушала на всякакви житейски истории и веднага хукнах да правя някакви фантастични изводи… Помага на хората — хубаво, има талант и способности и какво от това? Просто е добър професионалист, както каза онази жена сред чакащите. И това е всичко. И изглежда напълно обикновен човек с обикновено лице, досущ като всички човешки лица. По нищо не се отличаваше от околните на вън-