261
Печатни страници 261шен вид. Такъв, както и всички…“
И в този момент забелязах, че колкото по на дълбоко развивах тази теория на „здравия разум“, толкова повече в мен се появяваше нещо неприятно, някаква злоба ли, някаква черна завист, че видите ли Сенсей притежава такъв талант и способности, а аз — не. В моите мисли започнаха да се прокрадват всякакви гадости, чак се изплаших: „Стоп, стоп, стоп! Кой е този, който създава буря в чашата с вода? Господа, та това не съм аз! Нима душата е способна да мисли така негативно? Не. Та тя е самата доброта. А цялата тази кал от къде се взе? Това не е моето мнение. Някакви си натрапчиви мисли, които нахално се връщат отново и отново пробуждайки в мен завист и злоба… Та това са инстинктите на животинското начало!“ И в този момент окончателно се ядосах на самата себе си: „ Как ми омръзнаха! Как мога да бъда такова тъпо и упорито животно?! Омръзна ми. Ужасно ми омръзна. Така и ще си отлети живота в злобни мисли и суета…“
После ме осени и друга мисъл: „ Може пък точно заради този разраснал се егоцентризъм всички ние да не виждаме какви невероятни възможности ни предоставя Съдбата. А за душата блуждаеща във вековете, това може да е истински Шанс, при това един на хиляди години. Кой може да знае какво пропускаме поради своята злоба и завист… Господи, защо сме толкова слепи! Защо започваме да ценим нещо само тогава, когато го изгубим? Защо приемаме Великите за Велики само след тяхната смърт?
Ето, Христос също са го разпнали, заради нечия гигантска мания за величие и стаден егоцентризъм. А само какъв Велик Човек е бил, още колко много блага за душите човешки е можел да направи. Ако беше жив, а хората с поне малко по-отворени сърца, тогава човешката цивилизация можеше такъв скок в своето развитие да направи, че всички ние, техни далечни потомци отдавна щяхме да живеем в истинско, единно и свободно общество, без граници и държави, без насилие и терор, в мир и хармония… Но не, дори по времето на Иисус е имало толкова малко хора, които са Го ценели истински. А повечето сигурно Му завиждали, злорадствали и