268

и нападала змията, тя бързо извъртала главата си към нея и така се извивала, че свраката не можела да я клъвне. Наблюдавайки схватката Чжан получил озарение: противникът може да бъде победен успешно отклонявайки неговите удари.

Според друга легенда, тази мъдрост му била казана от самия Чжен У, който се явил в съня му. И както гласи поговорката: „Светецът предал, мъдрият разбрал“, постигайки главния принцип на противоборствата, след многогодишни тренировки Чжан Санфън създал стила с „мека насоченост“, наречен „великият предел“ (тайдзицюан). Ако преведем буквално дадената дума, то „тай“ означава велик, „дзи — предел“, „цюан“ — юмрук.

Според още една версия, създаването на стила се приписва на друг Чжан Санфън от Удана, живял в XIV век, ученик на знаменития майстор Хо Луна (Огнения Дракон). Разбира се, съществуват и други версии на този стил. Но така или иначе основния принцип на тайдзицюан не се е променил и се състои в следните постулати: статиката поражда динамиката, гъвкавото побеждава твърдото; с бавното се побеждава бързото, с краткото — дългото. Тоест, на рязкото атакуващо противниково движение се отвръща с меко огъване, омекотявайки и абсорбирайки удара, простичко казано пропускайки го в пустотата. В резултат на това противника губи равновесие, и тъкмо тогава са нужни само няколко грама, за да се преодолее сила дори от няколко тона. Относно стила древните писания на майсторите по тайдзицюан гласят: „Движенията са малки, а промените големи, гъвкавото преодолява твърдото; вземи силата на противника и я използвай; нападай внезапно, въздействайки върху точките“.

Тайдзицюан прилича на плавен танц. На най-висшето ниво в стила отсъстват каквито и да било заучени движения и комплекси, съхраняват се само основните принципи. Тялото се движи самостоятелно изпълнявайки в динамична медитация своеобразен танц.

Но за да се достигне голямото трябва да се започне от малкото. Тъкмо за това ще започнем от най-простото упраж-