270

идваща от дълбините на вековете, е актуална и днес. Всеки от присъстващите може максимално да се възползва от получените знания, при това не само за самозащита, но и за разкриване на своя вътрешен свят и постигането на тайните на природата и мирозданието. Добре е винаги да знаем, че човек може да постигне всичко, ако целта е правилно зададена… А сега да преминем към практическата част…

Построихме се и Учителят ни показа дихателните упражнения на техниката „Лепкави ръце“. След индивидуална демонстрация на Сенсей, почти всеки за броени секунди се озоваваше в хоризонтално положение съпровождан от смеха на останалите, които след броени минути също се озоваваха в същото положение. Сериозните бойци след неправилно изпълнение, отлитаха от удара на 3-4 метра. Най-интересното бе, че първите десетина минути всички се смеехме един на друг, след двадесет вече мълчешком пъшкахме и един след друг се изправяхме от земята, а след половин час, се бяхме заели сериозно за работа, концентрирайки се максимално върху движенията и прецизността на изпълнението. Никой вече не искаше да бъде шут падайки за кой ли път.

С особен финес работиха „скоростните момчета“ в това число Стас и Женя. Виждаше се, че с това изкуство се занимават от доста време. Тяхната неповторима импровизация приличаше на грациозен танц, изпълнен с непредсказуеми и в същото време рационални движения. И ако някой от тях грешеше, моментално излиташе събаряйки по пътя си сума ти народ. На кратко, за да не повредят някого, те се преместиха в края на залата, съвсем близо до самия изход. Тогава Женя и Стас надминаха всички свои изпълнения. Работейки в режим на спаринг, Женя се отвлече буквално за секунда от отварящата се врата и тутакси получи мощен удар от Стас, който не стига че го изхвърли чак до вратата, а на това отгоре го постави в поза конче. В този момент в залата влезе представителен мъж с неопределена възраст и величествено лице приличащо на Рамзес. От него се носеше някакъв източен фин аромат. Той беше облечен в луксозно палто, под което се подаваше скъп костюм. „Рамзес“ погледна удивен на Женя,“