271

а той и тук не изгуби контрол и докосвайки земята с чело, ритуално произнесе:

— О, приветстваме ви велики Чжен У, най-желания гост на нашето племе!

След това той бързо скочи на крака и покланяйки се както истински боец се обърна и тръгна към Стас, който едвам удържаше своя смях.

Сенсей с усмивка се приближи и поздрави гостенина.

— И дълго ли тренираше това приветствие? — със силен акцент на развален руски попита „Рамзес“.

— Не му обръщайте внимание. Младо зелено. Винаги ще сътвори някаква пакост.

„Рамзес“ още повече се удиви и с лека обида в гласа произнесе:

— Нима приличам на китаец?

— Не, разбира се, но… — и тука Сенсей изрече фраза на някакъв необичаен език.

„Рамзес“ се разсмя и добави нещо в отговор. Така разговаряйки на този мелодичен и много приятен на слух език, двамата тръгнаха към отделен кабинет, предназначен за ръководителите. Обърнах внимание, че походката на нашия гостенин беше такава, както и на Сенсей.

Веднага след като се затвори вратата след тях, Стас не издържа и се разсмя, след което моментално получи удар от Женя. Падайки с гръм и трясък на една от скамейките, той не можеше да се изправи от смях пет минути. Сигурно така и щяха да продължават да се смеят, ако старшия семпай, който беше отговорник за дисциплината в залата при отсъствието на Сенсей не им бе показал своя внушителен юмрук. Тогава двамата бързо се отрезвиха и продължиха с тренировката.

Любопитството направо ме разкъсваше на парчета, така исках да разбера кой е този тайнствен гост. Но опитите ми да разбера нещичко от старшите ученици се увенчаха с неуспех. Дадоха ми ясно да разбера, че не се бъркат в делата на Сенсей.

След около половин час, почти в края на тренировката, от кабинета излязоха „Рамзес“ и Сенсей, потвърждавайки с усмивки нещо, докато вървяха. Те се сбогуваха, като стари