276

37

Духовните знания за мен придобиваха все по-голямо и по-голямо значение. Толкова простички и достъпни, те малко по-малко променяха моя мироглед. Вътре в мен се раждаха някакви нови чувства. Започнах да възприемам всичко, което ме заобикаля по друг начин, все едно разкривах някаква друга страна на реалността.

Дори природата и въздуха, които преди изобщо не забелязвах, се превръщаха в особена материална среда на местообитание, която усещах под формата на лек натиск от всички страни независимо какво правех. Това чувство бе сходно с еластичността на водата, когато се гмуркаш в нея. Само че с въздуха всичко беше по-лесно. Заобикалящата ме природа стана по-ярка, цветовете по-наситени, все едно от очите ми падна някаква пелена.

А на вън пролетта настъпваше с пълна сила, освежавайки сивите градове със своята сочна зеленина. Природата живееща по свои закони и цикли, все едно искаше да демонстрира своята независимост от дребните същества, които я населяваха. Това живо същество имаше своя тайна за живота и смъртта, която надлежно пазеше през всичкото това продължително време на съществуване.

В общуването си със Сенсей времето летеше така неусетно, че настъпи време да се готвя за годишните изпити.