279

— Това означава, че можем да се научим?

— Разбира се, че можете… Ако ви стигне търпението.

Сенсей бързо възстанови прекъснатите занятия, както ми се стори, с цел отклоняване вниманието от инцидента. Днешната тренировка за повечето от присъстващите завърши с повишено ниво на адреналин в кръвта и съответно с оптимистични прогнози относно своето бъдеще.

За разлика от другите, нашата групичка мълчаливо наблюдаваше всеобщото вълнение. Защото бяхме убедени, че на допълнителните тренировки Сенсей просто няма къде да се дене от нашите въпроси.

Преди допълнителните занятия настроението на Учителя малко се подобри, а неговото добро настроение е добър знак. По-старите ученици веднага побързаха да се възползват от това. По време на допълнителните занятия те подложиха със своите въпроси и жажда да зърнат още веднъж нещо подобно Сенсей на непрестанен „терор“. В началото Сенсей се шегуваше, но под техния натиск реши да покаже така наречения „защитен екран“. В началото ни заръча да си намерим някакви предмети.

Ние хукнахме към стаята за спортен инвентар, въоръжавайки се кой, с каквото може. Момчетата разграбиха пръчките и баскетболните топки, Андрей взе своето нунчаку, а пък аз дълго мислех какво да взема и накрая взех една топка за тенис на корт. Тъй като си помислих, че ако изведнъж се случи нещо със Сенсей, то от това топче поне няма да го заболи като го ударя. Нищо, че до сега не бе допускал ни една грешка или пропуск в своите действия, което внушаваше някакво особено уважение пред неговите възможности.

Когато се „въоръжихме“, Сенсей застана на разстояние около 7-8 метра от нас. Съсредоточавайки се изправи ръце пред себе си и ги разтвори настрани. Започнахме подред да го замеряме с нашите предмети, кой колкото сила имаше. Удивително, но колкото и да се стараехме, всички предмети прелитаха покрай него, променяйки траекторията на своя полет буквално на половин метър от дланите му. Виктор, Стас и Володя решиха да заобиколят Сенсей отзад. Но Сенсей