280

дори не промени позицията си, а само разтвори още повече ръце. Накратко, колкото и да експериментирахме, нито един от предметите не уцели Сенсей.

Така и не разбрах, всички ли изведнъж „осакатяхме“ или около него действително имаше някаква мощна невидима бариера. Именно последния довод моя разум отказваше да приеме и опитваше да докаже, че това не е възможно. Именно това мое умозаключение ме караше да хвърлям своята топка отново и отново, без каквато и да е жал към невидимата стена, за да се убедя, че там действително има такова препятствие. Мисля си, че подобни емоции изпитваха и останалите, защото тяхното вълнение постепенно преминаваше в лудост.

В очите ми Сенсей отново започна да се превръща от обикновен човек в необикновен, в някакво свръх естествено същество. И разумът ми буквално започна да кипва от всичките тези неправдоподобни правдоподобности. През това време Сенсей „свали екрана“ и започна да обяснява принципа му на действие, възвръщайки по този начин нормалния ритъм на нашето логическо мислене. Тогава забелязах, че слушайки Сенсей, в мен отново започнаха да се промъкват нотки на завист, тоест на животинската същност. Отначало такива невзрачни, а после все по-силни и силни. След това в разума ми започнаха да се зараждат някакви съмнения, макар и Сенсей да обясняваше нещата по един простичък и достъпен начин, още повече базирайки се на доскорошната демонстрация.

Накрая слушайки го как говори за духовни неща се улових да мисля гадни и раздуващи манията ми за величие неща. „Охо! — помислих си аз, — Да, с такава егоистична пелена всички ценни знания ще отлетят покрай ушите ми. В тази ситуация моя разум ще избира тези негови думи, които са нужни на животинското ми начало, а не на духовното. А това означава, че никога и нищо няма да успея да постигна… Затова веднага трябва да се съсредоточа върху доброто и позитивното… Тези знания са ми необходими само за благи цели и за опознаване на своята същност. Не искам с тях да причинявам вреда на когото и да било. Нека всички хора живеят в Любов и разбирателство. Не изпитвам към тях никак-