288
Печатни страници 28839
На следващата тренировка в спортната зала дойде толкова много народ, че нямаше къде и карфица да падне. Съдейки по това от къде идваха някои новобранци, най-вероятно слуха за енергийния удар се разпространи не само в нашия град. В такава теснотия все още не бяхме тренирали. Андрей и Костик започнаха да се възмущават от навалицата, нахлула така внезапно в „тяхната“ спортна зала. Но старшият семпай бързо постави младежите на техните места, напомняйки, че до скоро самите те също бяха новобранци от тълпата и никой крива дума не им бе казал. Дори използва думите на Учителя, че трябва да се уважава стремежът на другия човек към познанието, а не да го посрещаме с щиковете на нашия егоцентризъм. След тази забележка момчетата замълчаха засрамени и по време на цялата тренировка не обелиха ни една лоша дума. А Андрей видимо решен да се реабилитира в очите на старшия семпай, дори започна усилено да помага на новобранците в усвояването на новите за тях движения.
По време на волната програма, когато народа отработваше различните техники, някой извика Сенсей на входа. По това време ние с Татяна се намирахме до отворената врата, понеже в залата, дори и при отворени прозорци, беше много задушно. Трима смирени мъже, единият под петдесетте,