289

а другите двама под тридесетте, културно почукаха на отворената врата привличайки нашето внимание. И понеже се оказахме най-последни, те вежливо се осведомиха как се казва нашия Учител и помолиха да го повикаме. Ние естествено изпълнихме тяхната молба. И когато Сенсей дойде, започнаха да разговарят за нещо.

Отначало не обърнах внимание на разговора, занимавайки се със своите дела, но думите идващи до моите уши започнаха все по-често да възбуждат любопитството ми. Тези мъже се оказаха представители на някаква религиозна секта, които в последно време растяха като гъби след дъжд в нашия град. Очевидно привлечени от голямото количество млади хора в залата, те предложиха на Сенсей, заедно с учениците си, да посетят днешното мероприятие, което организираха в киното и на което безплатно ще прожектират филм за Иисус Христос. Сенсей вежливо им благодари за предложението, без да обещава нищо конкретно. Но главният и най-възрастния от тях, както после се разбра техния презвитер, започна да задава на Сенсей въпроси, какво знае за Иисус и какво е отношението му към неговото Учение.

Отначало Сенсей отговаряше вежливо и лаконично, давайки им да се разбере, че води тренировка. Но Презвитерът не бързаше да се разделят, опитвайки се многословно да обясни всеки негов кратък отговор и преимуществото именно на тяхната църква и техните „истинни“ възгледи за Учението на Христос. След около десетина минути разговора окончателно досади на Сенсей, защото точно и аргументирано започна да прави на пух и прах техните доводи, базирайки се на дати, цифри и събития, които видимо бяха неизвестни дори и на презвитера. През това време нашата любопитна групичка вече бе излязла от залата, за да чуе за какво иде реч. След нас излязоха Женя със Стас, а после Руслан и Юра, които също тренираха недалече от входа.

— …Нима не искате да живеете вечно на земята в рая, в Царството Божие — произнесе презвитера с благ глас.

— Вечно на земята, в рая?! — засмя се Сенсей.

— Не бързайте да отхвърляте вечния живот като нес-