290

бъдната мечта — прекъсна го презвитера. — Ето, обърнете внимание на това как е създаден вашия организъм. Та вие не знаете почти нищо за него. Целият е измислен брилянтно. Ние имаме слух, зрение, вкус, обоняние, осезание. На земята има толкова много неща, които ни носят наслада благодарение на тези сетива: вкусна храна, приятни приятелски отношения, живописни пейзажи и т.н.. А благодарение на нашия удивителен мозък можем да се насладим на всичко това. Знаете ли, че нашият мозък е съвършен и превъзхожда всяка изчислителна машина, всеки супер компютър?! И нима смятате, че нашия Създател иска да умрем и да изгубим всичко това? Не е ли логично да се приеме, че той би желал неговите чада да живеят вечно?

— Щастливо и вечно на земята, в тяло?! Вие изобщо замисляте ли се какви ги разказвате на хората? — произнесе Учителя. — Какъв вечен рай в тялото може да има? Всяко тяло, както и всяка биологична структура, изисква вашето постоянно внимание. Ту иска да яде, ту боледува, ту е уморено, или пък жадува за наслаждения. И вие наричате тази материя рай и желаете да живеете с нейните биологични потребности вечно?! Та това си е вечен ад, а не рай!

— Но щом смятате така, тогава защо според вас Бог е създал човешкото тяло?

— Бог е създал човешкото тяло, като най-удобната форма и защита за узряването на неукрепналата душа… Дори в Библията, която държите в ръцете си е казано: „И Господ Бог създаде човека от прах из земята, и вдъхна в лицето му дихание жизнено и стана човекът душа жива“.

— Да, но истинния смисъл на тези думи е друг, — поучително проговори презвитера. — Тези, които са писали Библията, под думата „дух“ не са имали предвид неосезаема душа, която продължава да живее след смъртта.

— Нима?! — удиви се Сенсей. — А вие от къде знаете какъв е истинния смисъл на тези думи? Да не би от литературата и инструкциите, които ви поднасят и набиват в главите в смлян вид ръководителите на вашата секта? Вие самите замисляли ли сте се над това? Познавате ли вашите истински