299

нието, на дъното на океана, се намира „порта“. И накрая зад „портата“ се намира душата, частицата от Бога. Тъкмо това е и нашето духовно начало. Това е нещото, което сме самите ние и което много рядко чувстваме в себе си. Именно душата е тази, която се преражда в процеса на реинкарнации и постепенно узрява посредством знанията и Любовта на нашето смъртно Нещо, защото Нещото е свързано с нея. Но целият проблем е, че това Нещо е свързано и с океана — подложено е на външните му въздействия и постоянно бива подхвърляно от вълните ту наляво, ту надясно, вълни, които се явяват различните мисли, емоции, желания и т.н. Понякога вълните така го заливат, че Нещото губи своята връзка с душата, а след това след бурята отново се опитва да я намери. Но когато това Нещо укрепва в стремежа си към душата, без да обръща никакво внимание на океанските стихии и се гмурне в дълбоките води към самото дъно, отказвайки се от страха, тогава в крайна сметка то достига тази „порта“. И с помощта на ключа Любов я отваря и се съединява с душата. Тъкмо тогава човек разбира кой е той всъщност, изцяло осъзнава Свободата, Вечността и Бога. Тъкмо тогава душата се освобождава и отива в нирвана, рая, тоест в света, където цари само Любовта.

— Излиза, че това Нещо, тоест нашето съзнание, определя съдбата на душата?

— Съвършено вярно. Всичко зависи от нашия избор и стремежи.

Момъкът малко се позамисли, а после тихичко произнесе своите размисли на глас:

— Значи истинският рай не е в тялото.

— Тялото никога няма да даде рая, защото е вечна грижа и проблеми. Раят може да бъде достигнат само чрез съединението на душата с Бога.

— Ето, вие споменахте, че рядко чувстваме нашето истинско аз, тоест този, който сме всъщност — душата. А как се усеща това божествено присъствие? И може ли посредством тези чувства да се разбере какво е раят?

— Само този, който изцяло гледа на света през призмата