302
Печатни страници 302сила пробужда в човека животинското начало, прикривайки се с щита на благите намерения. Това е проявление на политиката и желанието за световно господство, присъщи на всяка една религиозна върхушка… Самите вие изучавате Ученията на Пророците, нима са призовавали към всичко това? Всички те са проповядвали на хората да се развиват духовно, да се обединяват със света в общото чувство на Любов към Бога и да потискат в себе си на първо място животинското си начало, дявола, както искате така го наречете, защото пребивавайки в Бога, човек не е способен да върши зло.
А самия Мохамед е бил изключителна личност. Съветвам ви да прочетете за неговия живот от своята човешка позиция, без предразсъдъци и условности. Още от самото си детство се стремил към самопознание, в началото разбира се бил ръководен от своите естествени човешки желания. Бил бедно момче, сирак, обикновен пастир. Вече подрастващ смятал, че ако стане богат, ще успее да се опознае. От дванадесет годишна възраст започнал да придружава керваните. След няколко години в един от преходите срещнал мъдрец, който му дал зрънце от знанията и го обучил на медитации, които впоследствие коренно променили съдбата му. Мохамед започнал да се занимава с духовната практика за постигане същността на Бога.
След известно време се изпълнила ранната му мечта. Успешна женитба за знатна жена го направила богат. Мохамед разбрал, че богатството не е това, към което се стреми неговата душа. Тогава започнал да търси това нещо във властта, но и там не успял да го намери. Това подтикнало неговото търсене навътре, в човешката си същност. Мохамед често практикувал по нощите дълги медитации и в края на краищата те го довели до просветление. Разбрал смисъла на вътрешната си същност, смисъла на съществуванието на цялото човечество, постигнал Бога — „ал-иллах“, което означава „достоен за поклонение“, благодарение на което душата се пробудила, откривайки източника на истинните знания. Тогава, както гласи легендата, той получил откровение свише от архангел Гавриил, или както го наричали на изток — ар-