305

царящия хаос в ред. Неверниците — са били хората, които не следвали неговото Учение. Мохамед бил не само Велик пророк, но и гениален пълководец, както и мъдър политик. Да се обуздае яростта на дивите войнстващи племена не е било никак лесна задача. Освен това, на Мохамед му се наложило да обяви „свещена война“ срещу религиозните жреци, които узурпирали властта и за които не било изгодно обединението на арабите, а още повече поклонението на чужди Богове. Той се сражавал с тези, които с користни цели са се занимавали с лъжи използвайки вярата на хората и развращавали техните души. В тези деяния той много прилича на Христос. Тоест Пророка се борил за същата чистота на вярата както и Иисус за поклонение пред Единния Бог и за непосредствена духовна връзка на всеки човек с Него.

— Добре, да предположим, че времената са били такива тъмни, а племената диви. Сега, колко години вече са минали и все още се води някаква непонятна „свещена война“. Щом Бог е един, защо войната продължава? Как да разберем човека, който целия омотан с експлозиви доброволно отива да се взриви в тълпата от мирни жители, при това в името на Бога, взимайки със себе си живота на много други хора?

— Защото вместо Учението, което било дадено от Пророка, мюсюлманина получил религия, ръководителите на която се интересуват повече от своите користни цели, лично благополучие и политическо влияние в света, отколкото за душата на този мюсюлманин. Внушават му, че след неговия „благочестив“ акт, душата му ще попадне при Мохамед, в рая. Изобщо няма да попадне там, защото на всеки, който твори зло пътят към Бога е затворен. И този мюсюлманин е длъжен още не един път да се прероди и отново да премине всички кръгове на земния ад, за да стане душата му поне толкова чиста, колкото е била преди извършването на това зло. Тези излъгани хора са жертви на религията, но тук са виновни онези, които изкривили истинното Учение. Тъкмо това е победата на дявола над коя да е религия.

— Как така, чувал съм, че в Корана има няколко „сури“, опровергаващи вашите думи.