311

вече, отколкото на всеки друг човек. Защото е знаел какво представлява истинската Свобода, Той е знаел Бога… — Стори ми се, че Сенсей изричаше тези думи с някаква дълбока сърдечна тъга, изражението на лицето му се промени. — А тук, изпълнявайки своята мисия, Той попада в човешко тяло с всичките му проблеми, с всички тези мисли, емоции. С това животинско начало, което трябва да бъде натирено дълбоко в ъгъла на съзнанието, и което цял живот ще се налага да държи здраво вързано като куче, което на това отгоре и ще лае. И вашият презвитер ни казва, че това е раят?! —натисна с пръст своето тяло. — Ако това не е адът, кое може да бъде по-лошо в края на краищата!

След тези думи настъпи продължителна пауза. Сенсей запали цигара.

— Но защо в Евангелието се споменава само един случай на лична борба на Христос с дявола, тази в пустинята? Щом Христос се намирал в равни условия с хората, а дяволът — са негативните мисли, това означава, че тези мисли са били в него цял живот.

— Абсолютно вярно. Но само Христос е бил Велика Душа, изпълнена със силата на Любовта, тъкмо затова държал тези свои мисли под строг контрол. А моментът, който се посочва в Евангелието е била неговата битка с мислите на полето на неговия разум, с цел утвърждаване властта на душата над тялото. Това бил Неговият личен Армагедон, който трябва да премине всеки, който се е родил в тяло. Бодхисатвата, за съжаление, също не е изключение от това… Защо е постил четиридесет дни и нощи. Защото това е приблизителния срок, в който човешкия организъм се изтощава и животинското начало окончателно се предава. Иисус се отворил духовно, за да може неговата Душа окончателно да овладее съзнанието. По време на поста животинските мисли постоянно изкушавали тялото Му, опитвайки се да завоюват властта над разума. Те нашепвали на гладното тяло: „Ако си Син Божий, заповядай на камъните да се превърнат в хлябове“. А мислите на душата отговаряли: „…човек не живее само с единия хляб, а с всяко слово, излизащо от Божии уста“, подчертавайки огромната