312

сила на Духа, същността на човека, тоест душата. Тогава негативните мисли отново Го заливали: „…ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат да не би някак да препънеш в камък крака Свой“. И той отговарял сам на себе си: „писано е също: „не изкушавай Господа, Бога твоего“, показвайки по този начин силата на Духа и контрола над неконтролируемите мисли на човешкото тяло. И когато мислите на животинското начало Го съблазнявали да стане владетел на всички царства по света, опитвайки се да използват своя последен коз и да пробудят в него жаждата за всемирно господство, породена от ненаситната мания за величие, Иисус отрекъл и тях произнасяйки: „на Господа Бога твой се покланяй, и на Него единствен служи“. И Исса с чест спечелил този Армагедон, той победил своята плът и негативни мисли със силата на Своя дух, с огромната си Любов към Бога. В него напълно се събудила Душата на Бодхисатвата и Той преоткрил себе си. От този момент Иисус започнал да изпълнява своята мисия, използвайки всички сили и знания на своята огромна божествена Любов. Тъкмо затова творил чудеса само с вярата си, изцелявал болните, съживявал мъртвите. Защото за тази божествена сила не съществуват никакви препятствия, ни на Земята, ни в космоса.

След това през целия си живот Иисус ясно разграничавал мислите идващи от душата и тези „опитомените“ идващи от тялото. Вземете поне думите на неговото тяло, когато се молил в Гетсиманската градина преди Юда да го предаде. Иисус се молил, а душата му в това време излязла от тялото, и тялото извикало: „Господи! Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.“ И това било именно обръщение към Душата, тъй като Душата на Иисус била частица от Бога и притежавала Неговата сила.

Или ето и един друг момент, когато Иисус вече бил разпнат, той страдал много. Чувствал цялата тази болка на тялото с Душата. И за да не се съблазни, Исса напуснал своето тяло. А когато неговата Душа напуснала тялото, тогава разумът се развикал: „Или, или! Лама савахфани? — тоест: