317

— Поне малко се замислете над изказването си. Какво изкупление може да има? Ако наистина беше така, ако Христос бе взел върху себе си нашите грехове, тогава какво щяхме да правим всички ние, това означава, че на всички нас вече е простено?! Така ли излиза?! Това са пълни глупости. Всеки човек сам отговаря за своите грехове пред Бога.

От Христовата смърт днес са сътворили най-голямата тайна, за която и досега спорят църковните служители. Защо е позволил да го разпнат? Та нали Иисус е Син Божий, Той е можел да унищожи цялата планета, какво да говорим за някаква жалка шепа народ, защото му е била дадена силата на Бога. И хората са искали това, когато го разпъвали, говорили, ако си Син Божий, слез от кръста. Но Христос не се изкушил, Той позволил да разпънат тялото му. Защо? Защото целият смисъл от идването на Христос се основавал не само на Учението, което давал на хората, но на най-главното, основавал се на избора човешки. Защото Иисус отишъл на тези мъки, нагледно да демонстрира Божията воля, смисъла, на която е Свободата на избора на самия човек: или ще реши да тръгне към Бог, или ще реши да остане в мрака на мислите от своето животинско начало. Тоест Христос носел на хората Свободата на избора. Тъкмо това е великият подвиг, който бил скрит от хората. И това е най-големия грях на християнството, като цяло. И преди Него и след Него хората са творили чудеса и утвърждавали, че Бог е Единен. Само разпятието Христово се запомнило, а втората част от живота Му, където също проповядвал, творил чудеса, изцелявал болните, намирайки се на Изток, частично се загубила във времето. Останали само свидетелства за пророка Исса в различните древни източници от онова време, например в „Бхавишя Махапурана“, написана на санскрит.

— Нима Христос останал да живее на Земята? — искрено се удиви събеседникът.

— Разбира се. Благодарение старанията на Понтий Пилат, тялото на Христос останало живо и на Иисус му се наложило отново да се върне в него. Защото, като Бодхисатва