327

41

Времето отлетя неусетно. Настъпи жегата на годишните изпити, нервите и изливащата се пот на множеството хора. Колкото и да бе странно, но през тази последна година от моя училищен живот започнах много по-спокойно да се отнасям към този напрегнат процес. След всичко преживяно, изпитите просто се явяваха естествена проверка на знанията, а не „тежко изпитание на съдбата“, както смятаха мнозина от моите съученици. Когато всичко това остана зад гърба ни, когато настъпи дългоочаквания абитуриентски бал, дълго не можех да повярвам, че моят живот продължава и всичко това не е сън.

Срещайки с целия клас изгрева в едно изключително живописно място, започнахме да си споделяме кой какъв иска да стане. Мнозина мечтаеха да станат лекари, юристи, икономисти, предприемачи, а когато попитаха и мен, искрено отговорих:

— Искам да стана Човек.

Може тогава съучениците ми да не разбраха докрай смисъла на тези думи, но лицата на мнозина станаха сериозни и замислени. И действително, ние се намирахме в началото на самостоятелния си жизнен път, на прага на личния избор за нашата съдба. Какво ще ни поднесе живота — предстои да разберем… Ако се вгледаме в съдбата на различните хора, изживели половината от своя живот,