329
Печатни страници 32942
Заради абитуриентския бал, за съжаление, ми се наложи да пропусна духовните практики. Когато на следващия ден се обадих на Татяна, тя ми сподели много приятна новина. На Сенсей му предстояла едноседмична отпуска и момчетата успели да го навият да отидем на море всички заедно. Дори Николай Андреевич реши да вземе своя отпуск в чест на това събитие, където на брега на морето щяхме да имаме възможността да общуваме със Сенсей кажи-речи денонощно.
— Казах ти, че ще дойдеш, — рече Татяна.
— Браво, Танче, ти си истински приятел. Това просто няма как да го пропусна.
Решихме да пътуваме с три коли: „Жигулата“ на Сенсей, „Волгата“ на Николай Андреевич и стария „Запорожец“, който Андрей взе от дядо си. Събрахме всичко вкупом. Володя обеща да намери палатки. Стас и Женя, както се оказа, бяха страстни аквалангисти и се заеха да осигурят всякакви риболовни принадлежности, дори и надуваема лодка. С Татяна поехме отговорността за кухненските принадлежности, а Костик за осигуряването на питейна вода.