330

43

Вуречения ден в пет часа сутринта дрънкайки с лъжици и паници двете с Татяна пристигнахме на местоназначението. Руслан и Юра вече бяха там. После дойдоха Стас и Женя. Те ни информираха, че Сенсей ще се забави с един час. После се изясни, че е работил чак до сутринта. Момчетата споделиха, че той не свършва, докато не минат всички пациенти. Имайки предвид огромните опашки пред клиниката му, обикновено се проточваше до два сутринта, но в него ден, очевидно знаейки, че чекръкчията ще отсъства цяла седмица, бяха дошли повече хора. Тъкмо затова Сенсей бе ангажиран чак до пет сутринта.

По-късно на дядовия си таралясник дойде и Андрей заедно със Славик. Сигурно трошкате беше толкова стара, колкото и дядо му. Но ние с Татяна бяхме щастливи и на такъв превоз. В добра компания „Запорожеца“ не се отличаваше по нищо от „Мерцедеса“. Започнахме да товарим багажа в „Железния кон“, запълвайки багажника почти догоре.

— Да, на Костик ще му се наложи да сложи своята раница под краката си, — делово произнесе Андрей, едвам успявайки да затвори багажник а.

Когато дойде Костик, на Андрей му увисна челюстта от удивление. Нещата на Костя бяха докарани с „Волга“ при това с ремарке, и когато започнахме да разтоварваме всички