332

— Няма къде да се дене. Ще му покажа аз на него… — случайно произнесе на глас Андрей, продължавайки да недоволства.

Всички прихнахме от смях. В това време дойдоха Сенсей с Володя и Виктор. Поглеждайки огромната камара с провизии Сенсей попита:

— Да не се готвите за северния полюс?

Цялата дружина отново падна от смях, а Андрей намирайки в лицето на Сенсей единомишленик, започна да излива душата си.

Накрая дойде и Николай Андреевич с дългоочакваното ремарке, но се оказа, че и ремаркето бе прекалено малко за цялото това „добро“, което Костик беше донесъл. Някак си успяхме да натъпчем багажа, разпределяйки го в трите коли и започнахме да доуплътняваме пространствата на превозните средства с нашите тела. Славик седна в колата на Сенсей. С Татяна седнахме сред чантите на задната седалка на „Запорожеца“. А на Костик като „особено провинил се“, се падна „вакантното“ място отпред до Андрей, на седалката, която не стига, че беше неестествено ниска, но и се клатушкаше хваната само на един болт. Високият Костик усети с всичките си крайници удобствата на три-часовото пътуване на „Запорожеца“, но непрекъснатите ни шеги изгладиха с веселия си смях всички неудобства.

Нашият „Запорожец“ пърпореше начело на колоната от автомобили. А Андрей се опитваше да изстиска от него и последните останали силици, притискайки мощно с крак газта. Сенсей с по-възрастните момчета се движеха на дистанция зад нас, а Николай Андреевич натоварен до тавана караше най-отзад… На Андрей изглежда не му стигаше, че оглави колоната, но и реши да ни демонстрира на какво е способен „Запорожецът“ — най-яката кола на пътя. Натискайки газта, той започна да настига колите една след друга гордо пъчейки гърди. При тези маневри Костик полушеговито се прекръсти и хващайки се здраво за дръжките започна да чете молитва за всички страдащи