333

автомобилисти пострадали от „наглия шофьор с таралясника“.

Откъснахме се от групата. В далечината се появи малко крайпътно пазарче. Татяна още отдалече фиксира кошниците с ягоди и извика на момчетата да спрат. Когато най-накрая спряхме, Костик с облекчение въздъхна, опитвайки се да излезе, както се изрази „от тази консервна кутия, в която подобно на скумрия се бе свил на три ката“. За да излезем, на Костик му се наложи отново да си извади навън седалката и целият пазар наблюдаваше нашата комедия. Освен това, когато Костик хлопна вратата от нея се откачи страничното огледало, а Андрей така го погледна, все едно бе посегнал на най-святото нещо в света:

— Ами ако те цапардосам? Кой блъска така вратите?! Три дена съм сглобявал тази кола. Та това е ценна антика! С нея трябва да се отнасяш нежно, като с жена…

И захвана цяла лекция по темата. Всички се пръснаха из пазара да избират ягоди. Само аз останах до колата да ги изчакам. В това време пристигна Сенсей с по-старшите момчета. Когато излязоха от колата се случи нещо много странно.

Една от жените, видимо на около 45 години с черна забрадка и насълзени очи, която до този момент бдеше над своята стока, моментално скочи разпилявайки ягодите на всички страни по земята след като видя Сенсей. Достигайки го тя падна в краката му и започна да го моли, цялата обляна в сълзи:

— Моля те Гавриил, погрижи се за моето момченце. Как сега ще живея без него! Умолявам те, Гавриил, вземи ме при него. Не го искам вече този непоносим живот, не го искам! Господи смили се над мен и ме пусни при моя син…

През това време стоях съвсем близо. В този момент видях как очите на Сенсей се промениха. В тях се появи някакъв блясък, или по точно някаква мека слаба светлина, която преобрази чертите на лицето му. В този момент почувствах как моя „лотосов цвят“ започна силно да вибрира. И силният импулс не изхождаше от моите мисли, а както ми се стори от Сенсей. Той се наведе над жената повдигайки я от земята.