334

— Стани жено, — й каза с много тих, спокоен глас.

Стори ми се, че и гласът му стана някак необикновен. Жената се приповдигна, но остана да коленичи, продължавайки да го умолява, но вече много по-тихо, гледайки го право в очите. Сенсей ласкаво сложи ръка върху нейната глава и каза:

— Не се притеснявай жено. С твоя Николаша всичко е наред. Той е праведен и за него вече са се погрижили.

Жената протегна към него ръцете си. В очите й засия пламъче на надежда, а лицето й застина в порив на дълбока молба:

— Пусни, пусни ме, Гаврииле при него…

От тези думи на отчаяние чак ме побиха ледени тръпки. В това време лицето на Сенсей леко се замъгли, от което неговия лик стана още по прекрасен. Лотосовия ми цвят запулсира още повече.

— Всеки си има свой час. Ти трябва да се погрижиш за Ксюша. Ще се порадваш на нейната сватба, ще дочакаш първата й рожба, една седмица ще я подундуркаш. А на деветия ден ще отидеш при твоя Николаша, за да му разкажеш какъв прекрасен внук си има, — спокойно каза Сенсей.

С всяка дума очите на жената ставаха по-светли и по-добри. На лицето и заблестяха сълзици от радост. Жената грейна в широка усмивка. И без да знае как да изрази благодарността си, отново започна да се кланя в нозете му. Сенсей се опита да я повдигне от земята. Тогава бабите от съседните сергии подскочиха, подхванаха я и повеждайки я към близкото селище започнаха да я успокояват:

— Какво ти става Машенька, милата ни, хайде да си ходим у дома…

Жената спокойно тръгна с лице изразяващо умиление, кръстейки се и шепнейки нещо под носа си. Другите баби започнаха да събират разхвърляната й стока. Всички събития се случиха буквално за минута.

През това време пристигна и Николай Андреевич, побърза да се присъедини към нашата загубила ума и дума група заедно с Юра и Руслан, и се поинтересува какво се е случило.