335

— Тук някаква бабичка я удари сачмата, — каза Женя, стоящ тогава отстрани на Учителя, — падна в краката на Сенсей, цялата обляна в сълзи, молеше нещо…

След случилото се Сенсей мълчешком си запали цигара. А когато Николай Андреевич започна да разпитва по-подробно, той преведе разговора към житейската тематика, отговаряйки кратко:

— Всичко се случва в живота… Просто човек изпаднал в беда.

— Ясно… А вие защо спряхте, нали не сме планирали да спираме тук? — Николай Андреевич попита Костя.

— Искахме да купим ягоди.

Нашата дружина заедно със Сенсей обиколи още веднъж пазара. Избирайки по-узрели ягоди, Сенсей купи за всички ни една голяма кошница. Доволната бабичка раздели плодовете в три пакета и ласкаво заговори:

— Приятели, не се обиждайте. Сина на тази жена Николай загина преди няма и месец. Той бе единственият й син, нейна надежда и опора. А мъжа й отдавна вече не е сред живите… Голяма трагедия. Синчето й беше толкова младо. Остави дъщеря, Оксана, на пет годинки… Тежка е съдбата на Маша. Възпита сина си сама, а сега и внучката трябва да вдигне на крака заедно със снахата… Какво й стана, не мога да проумея? Сигурно от мъка съвсем се е побъркала.

— Да, — със съчувствие се съгласи Николай Андреевич, — Пост стресово състояние… Стресът е способен да предизвика далеч по-сериозни сривове в човешкото съзнание. Ето, веднъж имах следния случай…

Изслушвайки красноречивите примери от неговата практика, съзнанието ми малко се поуспокои. „Да, — помислих си аз, — не е учудващо, че така се хвърли в краката на първия срещнат“… Десетина минути по късно, приятелите ми весело дискутираха някакви свои теми хапвайки до насита зрели ягоди. По време на поредния виц на Костик ме осени следната мисъл. Ясно си спомних разговора на жената и Сенсей. „Стоп! Тя нали не е произнесе името на своя син, още повече на внучката си. А Сенсей ясно произнесе: Николай, Ксюша.“