336

От това откритие едва не се задавих с ягодата в устата ми. Дори премина желанието ми да ям повече. „Нима…“ Потъвайки в догадките и спомняйки си лицето на Сенсей, моят „лотос“ отново започна да пулсира, разливайки по цялото ми тяло някакви приятни усещания. Физически усетих неговото присъствие до мен. По-скоро не самият Сенсей, а тази сила, която бликаше от него в този момент. Стана ми толкова добре и уютно, все едно някой ме бе завил с меки венчелистчета. В това блажено състояние се унесох.