337

44

Събудих се, когато почувствах как някой ме побутваше за рамото.

— Ставай поспаланке, почти пристигнахме, — каза Татяна.

На поредната спирка разтъркахме схваналите се крайници. Въдухът ухаеше на море и свежест. Докато Андрей, Виктор и Володя се опитваха да поправят тракащия двигател на „Запорожеца“, решихме да отскочим до близкото лятно кафене и да се подкрепим.

Половин час по-късно нашият кортеж влезе в курортната зона, където навсякъде се разхождаха летовници с красиви шоколадови тела. Първи караше Сенсей. Андрей просто не успяваше да се концентрира върху пътя, опитвайки се едновременно да разглежда наоколо и да спазва пътните правила.

Минавайки покрай един от пансионите, Женя размаха през прозореца с ръце и показа един от афишите. Там с огромни дебели букви беше написано: „Великият екстрасенс от световен ранг, манолог, оракул, маг и чародей Виталий Яковлевич… Провежда лечебно-оздравителни сеанси. Начало на сеансите — всеки ден от 20:00.“

— Кой е този? — попитахме двете с Татяна.

— Не зная, — сви рамене Костя

— Слушайте, това не е ли случайно онзи „неандерталец“, който си лепеше лъжици по корема. Помните ли?