338

— А, онзи ненормалник?! Да, възможно е. Той също се казваше Виталий Яковлевич. И само как се изтъкваше… „Повелителят на Космоса и цялата Земя“…

Другарите ми започнаха шумно да си спомнят случая, смеейки се от сърце на изпълненията на този „божко-босоножко“.

През това време преминали през курортната зона, стигнагме до плажа. Дължината му беше около 12 километра. Колата бе едно от най-добрите средства за достигането на безлюдната зона, където спокойно можехме да си поживеем от душа, като истински диваци. Виждаше се, че има много любители като нас по тези краища, защото напреко на единствения път, сигурно местната власт, беше сложила огромна тръба. За наша изненада, в близките храсти момчетата забелязаха две широки талпи, оставени от съобразителните автомобилисти, видимо загрижени за своего брата автомобилиста. Слагайки ги върху тръбата, нашите шофьори досущ като професионални каскадьори, прекараха колите от другата страна. Вярно, наложи им се да се потрудят с ремаркето на Николай Андреевич.

Достигайки до едно от най-красивите кътчета, ние го заплюхме. Изглеждаше, че неведнъж е било населявано от различни „диваци“. Събирахме всички боклуци, останали от предишните туристи, изгорихме ги и се заехме да градим своя лагер. Сенсей и тук се оказа опитен ръководител. Той предвиди всичко до последния детайл дори съобрази местоположението при евентуално разразила се буря. Всички се заехме за работа и с ентусиазъм помагахме на Сенсей и един на друг. Нещата, които бе взел Костик действително влязоха в употреба и преврнаха нашия лагер в уютно малко „градче“. Естествено той не пропусна възможността да напомни, че заради всички тези ненужни вещи Андрей „садиста“ през цялото време го мъчел на „електрически стол“. Ние с Татяна се заехме с кухнята. Специално за провизиите опънахме отделна палатка, а за готвенето монтираха примус.

Общо взето, животът в нашия лагер потече с пълна сила.