339

Следобедът, след като се изкъпахме до насита в морето, с удоволствие си сгряхме кокалчетата на горещия пясък. По-големите момчета отплуваха с лодката в морето. Николай Андреевич четеше някаква книга, Сенсей дремеше в сянката под един чадър, завит с хавлия, а ние решихме да поиграем на карти. Костя се опитваше да запомни какви карти излизат, за да изчисли кой с какви разполага, макар практически това да бе изключително тежка задача, защото бяхме много хора и играехме с две колоди. След поредния неуспех той започна да смята наум схема по някаква си своя аритметика. След поредното си изчисление, повдигна замислено вежди, все едно се чуди сам на себе си и каза:

— Сенсей, кое е най-голямото просто число, което можете да сметнете на ум?

Сенсей, без да отваря очи отговори:

— Цялото ли да кажа или съкратения вариант?

— Съкратено, разбира се.

— 2 на степен 13 466 917 на минус 1, — лаконично отговори Сенсей, все едно ставаше дума за проста таблица за умножение. — Това число се дели само на 1 и на самото себе си.

И за жалост това е максимално възможното просто число, което съм способен да изчисля в ума си…

Костик с удивление се обърна към него. После отново започна да си изчислява нещо. А Сенсей отваряйки очи добави:

— Ако искаш да изчислиш моя коефициент на интелигентност, се мъчиш напразно, той е много по-нисък от твоя.

След тези думи Сенсей се обърна на другата страна и отново се унесе. А Костя изпадна в недоумение:

— Ама че работа! Откъде разбра за коефициента? Нали мълчах.

— Да, — промълви Андрей, — и този въпрос остана в неговото съзнание като далечна мечта, съсухрена от старост в очакване на отговора.

Всички се засмяхме, оставяйки Костик за пореден път в неловко положение.

Същата вечер всички наши очаквания и надежди, че