341

45

Събудих се в седем часа сутринта от противното крякане на чайките, които се чуваха някъде наблизо. Тогава дочух и разговора на момчетата, очевидно излезли от своите палатки заради ужасния шум. Стас говореше на Женя със сънен глас:

— Виж, денят още не е започнал, а Сенсей вече лови риба, Интересно ми е какво смята да хване от брега на морето, на това отгоре и с въдичка. Да отидем да видим.

Любопитството ми бе по-силно от желанието да си доспя и побързах да изляза от нашата палатка. Сенсей спокойно си седеше на едно сгъваемо столче с въдичка в ръце. До него стоеше трилитров буркан, наполовина пълен с вода, а няколко чайки обикаляха около него и крякаха възмутено. Когато се приближихме, чайките излетяха и започнаха да кръжат във въздуха над Сенсей и с любопитство ни разглеждаха отгоре.

— Сенсей, да не би да угояваш чайките? — усмихнато каза Стас, гледайки към празния буркан.

— Не, те просто ме учат да ловя риба, — отговори Сенсей без грам притеснение.

Ние приехме това за шега и се разсмяхме.

— Защо не ни събуди по-рано, щяхме да вземем мрежата…

— Мани, остава да мъкна и мрежа. Просто ми се прияде