342

рибена чорба.

Женя за едната шега демонстративно погледна в празния буркан, завъртя го към светлината и шеговито каза: — да, от такива рибища невероятна чорба ще си сготвим.

В същото време чайката, летяща над нас изтърва една рибка, която падна направо в краката на Сенсей. Всички се засмяха.

— Виж, Сенсей, ето я и рибата! Тъкмо навреме за супата, — каза Женя, пускайки я в буркана с вода.

Към нас се присъединиха Володя и Виктор:

— Какъв е този смях без бой?

— Ето гледай, Сенсей със своята въдичка предизвика дори съжалението на чайките, — отговори Женя.

— Омръзна им да гледат този празен буркан.

Отново се разсмяхме, а Сенсей каза усмихвайки се:

— Така, който най-много от всички вас ми се присмива, той и ще изчисти рибата за супата, както и за рибените пържоли.

Ние съвсем изпопадахме от смях, представяйки си комичната картина, как делим миниатюрната рибка пред погледите на изгладнялата тълпа. Сенсей се посмя заедно с нас и произнесе:

— Е добре, клоуни, ето вадете…

Той показа дебелата корда, която в единия си край беше завързана за сгъваемото столче, а в другия отиваше навътре в морето. Момчетата започнаха да теглят. Всички изгубихме ума и дума, когато в капроновата мрежа видяхме две есетри, всяка по 4 килограма и осем огромни кефала. Спогледахме се с недоумение и почти в хор попитахме:

— И всичко това с въдичката?!

Сенсей се усмихна.

— Каква ви въдица. Просто станах по-рано. Гледам, от рибния завод рибарите тъкмо потеглят да вадят мрежите. И си викам, докато стигна тъкмо ще се върнат. Така се и случи. Отидох и ги купих… А на въдицата поне един път да бе клъвнало, със съжаление произнесе Учителят.

Когато понесохме да чистим рибата, Женя каза на Стас с