343

полушеговит тон:

— Да бе, как пък да не е отишъл. До завода са минимум седем километра.

— Може да е отишъл с колата, — изразих своята версия.

— Каква ти кола. Първо, колата стои до нашата палатка, ако беше я ползвал щяхме да чуем. И второ, на пясъка няма следи.

Преди още да се събудят останалите другари, историята започна да придобива все по-голяма тайнственост… Днес настроението на Сенсей беше отлично. След леката закуска предложи да потичаме по бреговата ивица. В лагера останаха Костик и Татяна да дежурят заедно с Николай Андреевич, който щеше да се погрижи за обяда.

По пътя направихме серия упражнения, разгрявайки и интензивно натоварвайки мускулите. Занятията сред природата, при това на фона на тази красота, нямаха нищо общо със задушната спортна зала. Тук, както се казва, душата и тялото се сливаха в един общ порив.

Стигайки почти до края видяхме истинско стълпотворение от чайки. Нашата групичка се придържаше плътно до самия край на морето, за да не тревожим птиците. И все пак една част от чайките упорито летяха над нас и крякаха, опитвайки да ни отпъдят по на далече от техните гнезда.

След известно време пред погледите ни се откри изключително красива изваяна от природата гледка. На самия край на бреговата ивица вълните прииждаха във формата на правилни ромбове, подредени в една единна верига, а бялата пяна подчертаваше техните заоблени краища. Цялата тази прелест се допълваше от широка палитра тонове на морската вода, започвайки от нежно тюркоазно и завършвайки с тъмносиньо. А изумителното синьо небе, на което плуваше едно-единствено малко облаче допълваше картината превръщайки я в неповторим шедьовър.

Сенсей даде петнадесетминутна почивка и заедно с Володя седнаха в позата „Лотос“ на крайчето на бреговата линия. Някои от нас побързаха да последват примера им сядайки до тях, в това число и моята особа. Подухваше лек ветрец. Въл-