345

се към четири часа и побутнах Татяна, имах желанието да приготвим нещо вкусно за голямата ни компания. Когато излязохме от палатката забелязах как Сенсей седи на пясъка заедно с Николай Андреевич и дискутираха нещо. Сенсей обясняваше нещо насипвайки три неголеми купчинки от пясък. След като свършиха, двамата се изправиха и без да бързат се насочиха към нас. Изведнъж първата купчинкасе размърда и неизвестно как от нея излетя гълъб. Направо изтръпнах от изненада и не вярваха на очите си, а Татяна направо изпусна картофите, които държеше разтваряйки уста до земята. След това се размърда и втората купчинка, от която също излетя гълъб. Сенсей и Николай Андреевич само се обърнаха небрежно, продължавайки своя разговор без изобщо да се смутят. Тогава се размърда и третата купчинка. От нея изскочи… врабец. Цялата застинах от страх. Врабецът не отлетя както гълъбите, а хукна да подскача след Сенсей, заобиколи го, застана пред него, накокошини се целия, разпери криле и започна да чирика силно, видимо бе силно възмутен. Сенсей се спря, наблюдавайки отчаяния зов на врабеца и с усмивка му заговори:

— Е, добре, нека бъде по твоему.

След тези думи той отново засипа врабеца с пясък, създавайки малко по-голяма купчинка от предишните. Чак се надигнах на пръсти от любопитство и в следващия момент направо се вдървих на стола. След като Сенсей се отдръпна, купчинката се размърда и от нея излетя черен ястреб с внушителни размери, който на мига отлетя към бреговата ивица.

— А благодаря няма ли да има? — Сенсей с удивление размаха ръце, наблюдавайки го как се отдалечава. — Какво се учудвам, както винаги…

Сенсей безнадеждно махна с ръка и се запъти към неговата палатка за цигари. Ние с Татяна седяхме ни живи ни мъртви и когато Николай Андреевич заедно със Сенсей започнаха да се отдалечават вървейки към плажа, чух следния разговор:

— Нима това беше илюзия на моите мисли? — спокойно попита Николай Андреевич, все едно разговора бе за някак-