347

46

Когато наближи вечерта, някоe от по големите момчета предложи да си направим развлекателно комедийна вечер и да отидем да се полюбуваме на оздравително лечебните сеанси на „великия маг и чародей“, който днес даваше своя първи сеанс. Вярно, трябваше да минем пеша осем километра, с което се съгласи само половината от нашата компания, включително Сенсей и Николай Андреевич. А аз просто не исках да пропусна нещо интересно, както за себе си, така и за своя дневник, който на втория ден от нашето летуване вече беше изпълнен с невероятни случки.

Около осем часа заехме нашите места в лятното кино, където вече се бяха събрали около седемдесет човека. Близо до Николай Андреевич седна млада жена с тригодишно момче. Останалите деца шумно се носеха по редовете напред-назад. А това тихичко седеше на нейните колене. Аз го почерпих с бонбон, но се оказа, че момчето не го вижда. Майката каза, че синът й е с вродена слепота. Николай Андреевич се заприказва с нея, изяснявайки някакви професионални моменти. И не след дълго жената вече „изповядваше“ житейската си история. Оказа се, че детето не разговаря вследствие на травма от инцидент, когато било на две годинки. Освен него жената имаше по-голям син и дъщеря, напълно нормални деца. Николай Андреевич прояви съчувствие и