348

взе да й записва фамилиите и адресите на най-добрите специалисти в тази област на медицината. Жената се зарадва, казвайки на шега, че във всеки случай не са дошли напразно на този сеанс.

През това време на сцената излезе Виталий Яковлевич. Ние едва сдържахме смеха си, тъй като това наистина беше онзи същия „маг и чародей с лъжиците на корема“, с когото имахме „великата чест“ да се запознаем още есента. Сега вече изглеждаше много по-прилично. Лицето му беше гладко избръснато, а косите му прилежно подстригани. Беше облякъл чист летен костюм. Независимо от значителното външно преображение, надменният му поглед и орловите му маниери си оставаха същите.

Излизайки на сцената, Виталий Яковлевич обиколи тълпата с „магическия“ си поглед и започна лекцията. Цели четиридесет минути разказваше почти същите небивалици, както и в залата, с единствената разлика, че сега не лепеше по корема си лъжици и речта му беше изпълнена с всякакви неразбираеми медицински и езотерични термини. Не спирайки да утвърждава и да размахва ръце, той обикаляше сцената и пъчеше гърди. След като приключи, помоли хората страдащи от заболяванията, които изреди преди това, да излязат пред сцената. Почти всички заболявания, които изреди ми се стори, че бяха взети от „Справочник на фелдшера“, който имахме у дома, при това в същия азбучен ред.

Пред сцената излязоха около петнадесет души. Някои казваха, че имат болно сърце, други силни болки в стомаха, на трети играеше кръвното, а една бабичка излезе с гноящи язви по краката. Излезе и жената със сляпото дете. Тогава Николай Андреевич сподели, че хората в беда са склонни да повярват във всичко, надявайки се незнайно на какво.

Когато всички желаещи се събраха, Виталий Яковлевич започна усилено да маха с ръце над тях и да бръщолеви всякакви глупости от „космическо флуиден“ характер. За свое учудване отново почувствах как моят „лотосов цвят“ започна силно да пулсира. Гледах сцената и не можех да разбе-