349

ра, нима всички тези небивалици, които бълваше Виталий Яковлевич предизвикват в мен тази приливна вълна. Концентрирайки се, усетих, че цялата тази вибрация не идваше от сцената, а някъде зад мен от дясната ми страна. Това беше още по-странно, защото Сенсей седеше зад мен от лявата ми страна. Огледах се, но се оказа, че Сенсей не си е на мястото. Тогава погледнах на другата страна, където предполагах, че се намира източникът. Далече в дъното в самия край сред празните редове забелязах да седи Сенсей, който бе концентрирал вниманието си и оглеждаше стоящите до сцената хора. С всяка изминала секунда усещах как този поток се усилваше. По цялото ми тяло се разливаха приятни чувства и потокът се усилваше все повече.

Виталий Яковлевич направи словесна пауза. И в този момент онова сляпо момче отчетливо произнесе: „Мама!“. Жената се обля в сълзи, силно прегръщайки своя син. С тези действия тя привлече всеобщото внимание. И тук започна цялото шоу. Някаква жена започна да говори, че е изчезнало главоболието й, а на един от мъжете изчезнаха болките в стомаха. Но най-силно от всички врякаше с пискливия си глас бабичката, чиито язви буквално пред очите йзапочнаха да зарастват. Видимо невярваща на очите си бабата скокна да го покаже на първия изпречил се човек. Много от хората станаха от местата си и хукнаха към сцената. Дори Виталий Яковлевич изпадна в недоумение от сипещите се от всички страни благодарности и молби за помощ. През това време Сенсей зае своето място в киното.

Младата майка притиснала към гърдите си детенцето и ридаейки, никак не можеше да се измъкне от тълпата заради настаналото струпване. Тогава Николай Андреевич побърза да й помогне. Излизайки от лятното кино заведохме жената да седне на една скамейка. Николай Андреевич се зае да я успокоява. Малкото момче седящо до майка си и чувайки нейния плач започна да мръщи личицто си видимо преживявайки случващото се. Сенсей клекна пред него, ласкаво го погали по главата и започна да мърмори нещо под носа си. Детето се успокои и започна да се вслушва. После