354

частица се сравнява с появата върху гладката повърхност на езерото на вълнички породени от вятъра.

— А какво представлява самия „вятър“? — попита Николай Андреевич.

— „Вятърът“ в дадения случай е божествената същност, мисълта на Бога, с която Той създава и разрушава всичко. И тъкмо нашата душа се явява тази могъща сила, която може да управлява първичната енергия По. Тъкмо затова ако човек със своето съзнание достигне до душата и се слее с нея в едно-единно цяло, неговите възможности и познания стават неограничени

— Все едно за мен това е нещо ново, — с усмивка отговори „Здравият разум на нашата компания“.

През това време пристигнахме в лагера. Дружината, която остана в лагера беше на път да излапа цялата есетра на скара, която бе приготвена за нас. Споделяйки впечатленията си от събитията, на които станахме свидетели и хапвайки на корем, седнахме около огъня предусещайки интересния разговор, който ни очакваше. Николай Андреевич побърза да се върне към вълнуващата го тема:

— Тогава какво излиза, че целият свят не е нищо, освен една илюзия?

— Абсолютно вярно.

— А защо тогава усещаме всичко толкова реално, можем да пипнем, да опитаме, тоест да се убедимсъс сетивата си, че например тази пръчка е пръчка, а не празно пространство или илюзия?

— Защото още от самото ни раждане, нашия мозък е настроен на честотата на възприятие на дадената реалност, което не означава, че неговите възможности са ограничени само с тази честота. В него са заложени различни програми и ако променим честотата на възприятие, тогава ще се промени и целият заобикалящ ни свят.

— Как така? — не разбра Николай Андреевич.

— Елементарно. Нека да разгледаме какво представлява главният мозък. По принцип, централната нервна система се явява своеобразно приемно-предавателно „устройство“ на