360

„Титаник“ бил е къде-къде по-голям, лека му вода.

— Аз просто така, — Руслан започна шеговито да се оправдава под общия смях на тълпата.

— Ето, например, „Титаник“. Тук също има нещо нечисто, — каза Николай Андреевич. — Някога четох, че тогава на кораба са превозвали саркофаг с добре запазено тяло на египетска жрица — оракул, живяла по времето на фараон Аменхотеп. Казват, че мумията била лоша поличба. Била открита през 1895 година, а от 1896 до 1900 починали всички, които участвали в разкопаването й. Само оглавяващия проекта, лорд Канервил останал жив. Лордът съпровождал мумията на „Титаник“, с намерението да я покаже на изложение в Лос-Анжелис. Най-интересният момент е, че сложили мумията не в трюма, а в каюта, близо до капитанския мостик, за удобство на пътниците, които идвали да я гледат. Впоследствие в официалното разследване като причина за катастрофата обявили лошото управление на кораба. Как ви се струват такива съвпадения?

— Това не е нищо, — каза Сенсей палейки цигара. — Най-удивителното е, че за гибелта на „Титаник“ хората са били предупреждавани още 16 години преди катастрофата.

— В какъв смисъл? — поинтересува се Стас.

— В пряк. През 1896 година в Англия излиза книгата на Морган Робъртсън „Напразно“, където подробно се описва гибелта на огромен пътнически кораб, с име „Титан“. Той точно указал мястото, времето и причината за катастрофата, тоест 1912 година, в Атлантическия океан, на път от Англия към Америка, в студената априлска нощ корабът се сблъсква с огромен айсберг и загиват много хора. Освен това, Робъртсън предрекъл точния брой на пътниците — 2000 човека, колкото е имало и на кораба. И също така указал всички параметри и характеристики на кораба, които съвпадат с характеристиките на „Титаник“. Несъответствията са незначителни, дължината на кораба според неговото описание била 243 м, а на „Титаник“ 268 м; водоизместимостта 70 000 тона, а реално 66 000 тона; скоростта при сблъсъка 25 възела, а е била 22. Всичко останало, 4 комина, 3 перки и т.н. било точно