362

ределил и подготвил човечеството за научно-техническия прогрес. Или пък Жул Верн, който предсказал редица открития и изобретения, които впоследствие действително се появили на бял свят. Може да вземете и книгата на Алексей Толстой „Хиперболоидът на инженер Гарин“, написана през 1925-1926 години, в която той предсказва лазера, изобретен едва през 1960 година. А книгите на Александър Беляев! Например романа му „Звездата КЕЦ“, написан през 1936 година, практически носещ реални пророчества за развитието на космонавтиката. Подобни примери има колкото искате… Колко зрънца истина се намират в книгите на писателите Иван Ефремов, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Артър Кларк, Александър Казанцев, Станислав Лем… И такива талантливи хора има много, всички те подготвят умния читател за предстоящите събития. Били са принудени да пишат своите книги в жанра фантастика: защото умният ще разбере, а глупакът няма да се обиди.

Николай Андреевич се засмя:

— Знаете ли, да си призная честно, винаги съм се отнасял към фантастиката доста превзето, четейки я, както казахте като приказка за възрастни. Но веднъж прочетох една бележка в някакво списание, Джон Кенеди бидейки президент поканил в своя „мозъчен тръст“ няколко писатели фантасти за прогнозиране възможните сценарии на бъдещето. Там също така се споменаваше, че хобито на някои световни учени било четенето на фантастика. Също така много от научните термини са дошли в употреба именно от фантастиката, което честно казано ме удиви.

— Това е нормално явление. Разбираш ли, когато човек потъва в книгата, той започва да живее с нейния свят, тоест да се настройва на същата честота, както и авторът. Тогава при читателя може да се случи интересен феномен — своеобразен изблик на мозъчната активност. Наречете го, както искате: генериране на идеи, подсъзнателно озарение и т.н. Но именно този изблик се явява кратковременният преход на съответната честота на възприятие в дадената книга, която фиксира паметта. След това на основата на личните знания